Какво е девиантно поведение?

Развитието на човешките общности предполага проявите на различни типове поведение от страна на хората.  Девиацията е отклоняващо се поведение, което е недопустимо според обществото и обществените норми. Девиантното поведение може да се сравни с престъпното поведение, което също е отклоняващо се поведение, но за разлика от девиантното, то нарушава правните норми, законите, а не на обществените желателнивъзгледи за това кое е нормално и кое не.
Всяка една социокултурна общност дефинира тези прояви като ги определя като правилни и неправилни. Онези форми на поведение, които синхронизират с очакванията на хората относно ползотворното развитие на общностите, се предопределят като необходими и . Такива форми, които са противоположни на тези очаквания, се оценяват като неправилни.

 

Пример за девиантно поведение са следните прояви: наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество, бягствата от дома и училището, проституцията и др.  Накратко девиантно поведение е съвкупността от  всички недопустими за обществото действия.

Съществуват различни теории, които обясняват девиантното поведение. Например според психологията - -Девиантното поведение се разглежда като функция на индивидуалните резличия. Смята се, че носителят на девиантно поведение притежава такива личностни характеристики, които се явяват подпомагащи за прояви на една или друга форма на девиантност. Например ниската самооценка, високото ниво на невротизъм и др. са предпоставки на проява за агресивно поведение. Предполага се, че социално-структирните различия между хората също са предпоставка за девиантността. Друг подход свързва девиантното поведение с процеса на отхвърляне на по-различния. В живота си всеки човек се съобразява с т.нар. обществено мнение и много често мнението на външни фактори, значими за отделния човек, стереотипизират неговите нагласи. Във всяка социо-културна общност такива нагласи са плод на социалните перцепции. Човек предпочита различното да го клишира и оцени негативно, отколкото да се постарае да разбере неговото съдържание. Стереотипните нагласи формират позитивни или негативни очаквания и оценки.

 Четвъртият подход включва разглеждането на девиантното поведение като моделирано, т.е. девиантността може да бъде плод на целенасоченото и организирано учене от страна на възрастните хора спрямо децата или придобиването на девиантни "умения" /скитничество, джебчийство/, които са плод на обучение.